,,Ето затова!
Те отчаяно се нуждаят от нашата вяра и страх.
Имат нужда да им вярваме, за да могат да изпълнят античовешките си планове.
Без нашето съдействие те са напълно безсилни и затова така неистово пропагандират лъжите си, затова гласуват безсмислени и вражески закони, затова откриха тотална медийна война на хората, затова инвестират практически неограничени средства в тая война срещу човечеството.
Да, могат да изпратят армии и оръжия срещу нас, но те не искат това. Те искат да се страхуваме и да им се доверим. Да им принадлежим с душите си. И в мига, в който им повярваме, това ще бъде началото на тяхното безконтролно господаруване над нас.
Искат да приемем, че те са единствените, които имат ключ за вратата към бъдещето на човечеството. Но това е безобразна лъжа, защото ние и те принадлежим към различни светове и различни реалности, които нито са паралелни нито имат допирни точки.
Ние и те, въпреки визуалните си и физиологични сходства, сме различни същества, с различни ценности и различно битие.
Ние и те имаме различно бъдеще.
Всичко зависи от всеки и никой няма право да жертва бъдещето на поколенията и света, заради безумие, родено от подсъзнателни страхове, плод на манипулации, лъжи, машинации.
Знайте, че страхът от смъртта е основата на всяка религия в цялата история на човечеството.
Страхът е храна на демони и божества, на митологии и легенди.
Религиозният страх обединява древните хора и ги прави равни пред неизвестното. Точно на тоя подсъзнателен, примитивен страх разчитат новите свещенослужители на култа към "неизвестния яростен враг".
Страхът от смъртта не отдалечава смъртта. Страхът от смъртта убива веднага.
Смъртта може да не се случи днес, но днешният страх е убиецът, който унищожава твоето усещане за време, пространство и същност.
Страхът рисува картини на въображаема реалност, която никога няма да се случи.
Страхът убива и те прекрасно знаят това.
Умират хора. Винаги са умирали хора. И ще умират хора.
Всичко, което се ражда, умира.
Аз ще умра и не се страхувам от мисълта за смъртта, защото все едно да се страхувам от това, че съм гол, че говоря, че правя любов.
И семената умират, а после се раждат, но не се страхуват, защото в тях е Духът, от Когото се раждат.
Смъртта не е причина да не живеем.
Смъртта не е причина да поверим живота си другиму.
И ако смъртта е моя лична, защо моят живот трябва да принадлежи другиму.
Кой ще ме придружи в мига на моята смърт? Никой. Това е моята лична, персонална, смърт.
Моят живот е моя лична отговорност, както и моята смърт е моя лична отговорност.
Няма тирания по-голяма от тая, някой да си присвоява правата над моя живот и над моята смърт.
Няма безотговорност по-голяма от тая, да поверяваме живота си и смъртта си в ръцете на някой друг.
Трябва да проумеем, че смъртта е занимание самотно. И не само това. Животът също е занимание самотно.
Единственото истинско знание е знанието за смъртта. И ние не знаем нищо за нея. Но означава ли това, че трябва в мига на осъзнаването за неизбежната смърт, да престанем да живеем?
Има много, различни версии за смъртта, но нито една от тях не отрича живота.
Смъртта и животът са така здраво свързани и сплетени, както тялото и душата.
Защото смъртта е душата на живота.
Без смърт, животът не би имал смисъл.
Какво идва след това ли? Не зная, ще видим. Но по-напред имаме да свършим туй-онуй тук, докато сме живи.
И както никой не може да умре нашата смърт, така никой не може да живее нашия живот. Като песен. Все едно да възложиш на някого да изпее твоята песен.
Можете ли да помолите някого да се разходи вместо вас?
Можете ли да помолите някого да диша вместо вас?
Можете ли да помолите някого да се нахрани вместо вас?
Можете ли да помолите някого да е смел вместо вас?
Кой може да живее вместо вас?
Защото те именно това се опитват да ви внушат. Че вие не разполагате със здравето си, с живота си, с времето си, със силата си, с творчеството си, дори със смъртта си. Вие не разполагате с божествеността си.
Те се опитват да ви отнемат всичко божествено и красиво, което сте получили от Бог и природа, под абсурдния претекст, че ще умрете.
Всички ще умрем.
Аз ще умра и така изглежда животът.
Но това не означава, че животът е смърт.
За всичко има време - "Време да се се живее и време да се мре."
Димчо Стефанов Димов
Коментари
Публикуване на коментар